Следващите няколко реда няма да са история с щастлив край, нито поучителни слова. Те ще са просто гледна точка, която може да стане и ваша , защо не? Едва ли в живота на човек идва момент, в който може да каже: „Е , вече съм готов да стана родител.“ Ако повечето хора си го помислят, то това е защото имат прекалено силно желание това да се случи, а не защото си дават сметка какво в действителност е детето. А то безспорно е неописуема и безкрайна радост, но и огромна отговорност, около която се нареждат и много други думички.

Раждането е щастлив миг, но след него бие и първия звънец за влизане в безкрайния час за родители. Това е часът на дългите уроци и трудните задачи. А оценките? За тях няма скала от 2 до 6. Оценката в училището за родители е огледален образ на детето, което създавате и възпитавате. Това обаче, което е най-важното за развиващия се човек е у него да бъдат посяти зрънцата на важните човешки ценности , които да са основа на неговата личност. Оттам нататък тази личност ще се учи от опита на родителите си , ще решава поставените от живота лесни и трудни задачи. Ще взема решения и ще тича неуморно след непознатото, за да опознае себе си и света по-добре. За да е възможно всичко това, което изброих е необходима родителска намеса в годините, когато децата попиват и израстват интелектуално. Децата несъзнателно разчитат на родителската провокация , на подкрепата и укоряващите слова , на думите, които ги карат да се усмихват и да вървят напред!

Екатерина Трайкова